Тук описвам накратко редица методи, при които обикновено се налага да се провеждат от съответен специалист или под негов надзор и понякога са важни за постигане на максималното подобрение. Други пък имат сериозни странични ефекти, но могат да се окажат животоспасяващи; или са трудни за всеобщо практикуване, но отделни хора достигат чрез тях недостижими иначе резултати. Следващите страници могат да ни подкрепят в мъдрото ни решение да гледаме на методите за лечение, предпазване и развитие по-балансирано - в смисъл че повечето от тях си имат своя сфера на приложение, която следва да се има предвид, но без да се разширява към неоснователни обобщения.
Аскетизъм, краен. Сензорната депривация в строги форми – дълго сексуално въздържане, постоянно мълчание, усамотено живеене, особено на тъмно и много тихо място и т.н. - е потенциално опасна за неподготвени люде. В скромни дози тя може да е просто полезна почивка от съвременното натоварване на сетивата ни, но в големи – да застраши интегритета на психиката.
Биоенерготерапия, външна, т.е. за други хора. Тя още чака своето научно обяснение, както и по-ясните си аргументи относно мястото й в медицината. Същевременно, налице е масово развихряне на болни фантазии и шарлатански практики, а и – неизвестно до каква степен - на конкретни вредни последици, особено при неправилното й практикуване. Малцината, които са едновременно и надарени, и смирени, по-трудно се класират в масовото информационно пространство. В миналото мъдрите наставници не са препоръчвали такива методи да се прилагат, без самият лечител да премине през дълга етична, физическа, енергийна и духовна школовка – а не през няколкодневен семинар за рейки или друг подобен метод. В някои случаи те са го съветвали, дори и тогава, да не употребява способностите си, щом е възможно да канализира тази енергия в духовното си развитие, чрез което после да помага повече. Други пък са подчертавали принципа за безвъзмездност на лекуването чрез Божията сила, или най-много са приемали дребни дарения, които да им помагат за физическото оцеляване. Още една важна отлика с повечето съвременни екстрасенси е в препоръките към начина на материален и духовен живот на самия болен, в зависимост от състоянието и нивото му, за да може резултатите от лечението да бъдат наистина трайни!
Бойни изкуства за напреднали. Зрелищните сцени от филмите карат някои хора да си мислят, че могат безопасно да прогресират в бойния аспект на източните изкуства, без традиционната предварителна физическа, дихателна, етична и духовна школовка. Но последствията от такива опити биха били опасни във всичките тези аспекти. Техниките за начинаещи, някои от които имам впредвид и за този сайт, не са така атрактивни, но пък са безопасно полезни.
Гладолечение, строго и дълго. Частичните, а при определени условия и пълните кратки разтоварвания са чудесен природен лек, при спазване на съответната методика. От друга страна, пълното гладуване над определен срок, който е подчертано индивидуален – само грубо ориентировъчно за здрав възрастен: 2-3 седмици за водното и 2-3 дни за сухото – може да доведе до опасни или дори необратими рискове за здравето и живота. Има случаи, при които в клиники или под наблюдението на опитни лица, по-рядко чисто самостоятелно, се получават чрез тях удивителни резултати, даже и при трудно повлияеми иначе болести. При тяхното оповестяване обаче рядко се споменава, че процесът по правило се съпровожда от тежки лечебни кризи; а после следва мъчително постепенно захранване, при което всяка грешка може да се окаже съдбоносна. Над 95% от хората просто не са готови за стриктното прилагане на тези аскетично-героични методи! Освен това даже преобладаващо успешните гладувания по-нататък могат да доведат до някои отклонения, като се явят други болести на мястото на подобрилите се и/или се развие една особена гордост – в противовес на често изтъкваните духовни ползи от дългия глад. Т.е. дори да са готови да извлекат конструктивното от него в здравословен смисъл, тези хора все още не са готови да го направят в социален и духовен план.
Дишане, продължително задържане на дъха. Има сериозни основания видни авторитети по дихателни практики да не препоръчват, освен за напреднали, задържане на дъха повече от около 20 секунди. Иначе, освен до разтягане на алвеолите (макар и не винаги до същински емфизем), може да се стигне и до смущения в алкално-киселинното равновесие на кръвта, проблеми със сърцето и нехармонични нервнопсихични последствия. Даже и при напреднали практики, вместо механичното увеличаване на задържането, е по-добре да се пренася акцентът върху умственото омиротворяване, което по естествен път води до забавяне на дихателния процес.
Що се касае до методът на Бутейко и неговите последователи, там акцентът е върху по-плиткото дишане (постигано директно или чрез специални апарати); но пак се стига до силно натрупване на въгледиоксид в кръвта. Той има редица положителни свойства, например отпуска нервната система, повишава чувствителността на дихателния център към кислород (оттам и подобрението при някои астматици), улеснява калцирането на редица патологични изменения (има описани, макар и отделни случаи на затваряне на туберкулозни и дори на туморни огнища). В същото време, прекаляването може да наруши газовата и общата обмяна и да доведе до дихателни, сърдечносъдови и нервно-психични компликации. Определено, това са методи, които могат да се включват само много постепенно и под надзора на опитен ръководител.
Имунотерапия. Бързо развиващ се клон на медицината, при който се използват биологични материали, включително от микроорганизми. Възлагат й се специални надежди за борба с тежки инфекции и тумори, с оглед постигане на висока резултатност при по-малко странични ефекти, в сравнение с химиотерапията. При това обаче не са добре изучени отдалечените във времето въздействия върху организма. Дори и успешното имуномодулиране по тези методи по правило е едностранчиво и засяга определени аспекти от съпротивляемостта на организма. Природните методи имат по-голям потенциал за балансирано повлияване, макар да не може да се каже, че и той е изучен детайлно.
Криотерапия. Това е силно охлаждане на тъканите, често чрез поставянето на лед или общо понижаване на температурата на тялото. Освен при силно повишена температура, някои препоръчват такива методи за намаляване на ставни и други болки, както и за провокиране на противовъзпалителен ефект – студът води до повишаване продукцията на надбъбречни хормони. Повечето природолечители обаче се отнасят резервирано към такива процедури, като ги заменят със студена вода под формата на бани и компреси, които действат по-щадящо и по-скоро укрепват, отколкото да изтощават силите.
Кръвопускане. С печална слава от Средновековието, то и сега би принесло повече вреда, отколкото полза, ако се прилага безразборно. Оставащите ползи след пускането на малко кръв – спадане на кръвното налягане, пречистване на венозните съдове – особено при използване на пиявици, които съдържат антитромбозната съставка хирудин, стимулиране на някои кръвотворни и имунни функции – могат да се постигнат и по други начини. Методът остава като резервен и за употреба от специалисти.
Лъчетерапия, йонизираща. Най-общо тя би могла да се причисли към физиотерапията, където също се използват лъчения, обаче друг вид, например ултравиолетови. Проникващата радиация се прилага специфично – чрез директно облъчване или поставяне на радиоактивни изотопи - и има различни от обичайните за физикалните терапии цели. Най-разпространено е прилагането й при тумори, където общите й странични ефекти са по-слаби от тези на повечето химиотерапии. Чести обаче са неприятните локални усложнения от близко разположените тъкани. Както и при повечето други способи за третиране на такъв род патологии, тук не се постига излекуване, а временно подобрение. Понякога е възможно туморът да бъде намален до степен, която може по-успешно да се оперира. Природолечението помага за възстановяване от тежките интервенции.
Медикаменти, синтетични. В повечето случаи те се налага да се използват като бързо- и силно действащи при спешни случаи, както и за поддържане при напреднала органна недостатъчност. Извън това, препоръчително е да се ограничат до минимум, поради повечето странични ефекти, в сравнение със заместващите ги природни продукти и полусинтетичните концентрирани хранителни добавки. Разликата често е значителна, в плюс на природните продукти, но и тук нещата са относителни: има и синтетични средства с отличен профил на безопасност, както и природни продукти с доста противопоказания. Не бива да бъдем „природосъобразни фанатици”; някои от важните лекарства се съчетават добре с природните методи. Специален интерес представляват утвърдените отдавна, но евтини и затова не особено атрактивни в днешно време „илачи“ - но именно те е важно да се „съживят“ за по-широко ползване в тези кризисни времена!
Медитации за напреднали. Те просто не са предназначени за „масова консумация“: изисква се предразположение, за да се тръгне по пътя им, върви се дълго, има много промени в начина на живот на практикуващите и т.н. Тук се има предвид отчасти вида на техниката, но главно нейната продължителност. Опитът показва, че като правило с не много изключения, ние може да опитваме по малко от различни медитативни практики; и ако нямаме тежки психотични обременености, не би следвало да се притесняваме от сериозни странични ефекти. Но когато се установим да правим която и да е редовно и по много, възникват проблеми, ако не се съобразяване с всички допълнителни изисквания на съответната система и конкретния ни наставник. Правилата могат да включват и въздържане от други, сами по себе си хубави техники. Що се касае до т.нар. „динамични медитации“, ефектът им е предимно психоразтоварващ, но също не е лишен от рискове, особено ако се влага прекалено много енергия, а после не последва възстановяване и стабилизиране. Катарзисът често се превръща в симптоматично „хапче“, което временно облекчава, но без да трансформира съзнанието. За по-широка употреба се препоръчват само относително леките техники от този тип.
Наркотични, уредни и интензивни дихателни методи за промени в съзнанието. Има различни мнения относно духовно иницииращия и целебен потенциал на някои не особено токсични за тялото наркотици – като ЛСД, марихуана и аяхуаска. Все пак, повечето традиционни и съвременни духовни учители и здравни специалисти отхвърлят тяхното масово употребяване. Основната причина в духовен аспект е, че „отварянето“ не се извършва чрез постепенно осъзнато развитие, а в медицински аспект – че е възможно пристрастяване или отключване на „спящи“ психози. Холотропното дишане е ускорено и учестено и се прави на специална музика, приспособено е от редица стари системи за съвременно практикуване от Станислав Гроф и е по-приемливо от психоактивните субстанции. Отключват се дълбоки психокатарзиси от него и има случаи на отказване от наркотици и т.н.; и все пак, „по-твърдите“ системи могат да навредят на някои хора. Самата хипервентилация може да не е подходяща при белодробни и сърдечни болести, епилепсия, бременност и др., да се съчетава зле с редица лекарства и т.н. „По-меките форми“ на холотропна терапия и ребъртийнг – където съчетано с мисълта се изследват най-ранните травми в живота – при стабилни психофизично индивиди и след поне първоначално правене под наблюдение, са относително подходящи, макар и не като основни средства за здраве и саморазвитие. Същите забележки важат и за т.нар. „мозъчни машини“, при които подобни ефекти се постигат чрез пряко въздействие върху биотоковете.
Операции, повечето от тях. Елементарни манипулации могат да се извършват от нехирурзи или дори от немедицински лица, но обикновено се налага да се включи специалист с повече знания и опит. Някои оперативни вмешателства могат да бъдат предотвратени, ако чрез първокласни природолечебни програми се отстрани или силно облекчи съответното хронично заболяване; това обаче не винаги и възможно и в такива случаи не бива за се закъснява с решението за операция. Още по-важно е това при остри, опасни за живота заболявания или травми.
Подправки, силни - в агресивни количества. Вярно е, че повечето подправки са и ценни билки, но най-силните от тях могат лесно да се предозират. Те всъщност изискват повече внимание, отколкото повечето билки, които са разрешени като хранителни добавки. Още на младини знаех за случаи на смърт на бебета, на които са давани дози, тежки и за възрастен, индийско орехче. После са идвали хора с тежки стомашни проблеми и общо отравяне от дафинов лист (колкото и да е вълшебен, 5 г от тези много леки листа за „изчистване на ставите”, което се преписва постоянно като рецепта е много пъти над толерантността на повечето хора); с бъбречни усложнения от канела (а иначе, това е една от любимите ми подправки и билки...); с кървава диария, поради поглъщане на големи количества карамфил и т.н. Просто, ако количеството ви се вижда далеч по-голямо от обикновените подправъчни дози - внимавайте, и то предварително!
Пози, обърнати. Срещат се в хата йога и други източни и западни системи. Далеч не във всички източници обаче стои предупреждението, че сериозната практика на повечето от тях не е за начинаещи, особено ако те не спазват съответните изисквания, дадени в оригиналните източници: растително-млечна и почти безсолна диета, полова въздържаност, живот в чиста среда, преминаване през подготвителни фази и т.н. Не се споменават и всички противопоказания: освен при хипертония, тези упражнения следва да се избягват и при глаукома и очни болести със засягане на ретината, остри ушни инфекции и отосклероза, активни възпалителни процеси в носа и синусите, гастроезофагеален рефлукс и някои други; при съмнения не се двуомете, а предварително се консултирате със специалисти. Здравите хора могат да изпълняват постепенно най-началните фази и главно на т.нар. полууобърнати пози, примерно полусвущ, рало и др. 1-2 минути с достатъчни за опресняване на мозъчния кръвоток, докато с нарастване на времетраенете растат и изискванията към здравите на на кръвоносните съдове и нервните центрове.
Протези. Освен различните средства за подкрепа на двигателната немощ или инвалидност, в широк смисъл тук спада ползването на слухов апарат, очила, сърдечен кардиостимулатор или пейсмейкър и др. Обикновено ползването им е наложително – след специализирано уточняване на параметрите им - и само в някои случаи е временно, до настъпването на достатъчно подобрение.
Психотерапии, специализирани. Някои от тях се изучават по 6 и повече години за достигане на необходимото терапевтично ниво, така че трудно човек може да стане експерт, дори по малка част от стотиците клонове понастоящем! Значи, за съжаление, това не са методи за масово самопрактикуване или взаимопомощ в семейството. Съществуват, особено в страни като България и психопредразсъдъци към по-широката им необходимост, както и финансови бариери пред многобройните посещения или дългите групови сесии. Но истината е, че повечето от тези методи, дори и „скоро проходилите“, се оказват много полезни за здравето, отношенията, успеха в бизнеса и хармоничното духовно развитие. Добре е, както е в много страни, да се правят безплатни публични презентации на техните възможности, за да се убедят в достойнствата им повече хора. Освен това, интегралната визия намира за важно те да се практикуват с оглед на индивидуалните нужди. Кен Уилбър, а след него все повече интегралисти, препоръчват разграничаване „нивото на патология“, което може да изисква понякога изграждащи техники, друг път - психоанализа, в трети случай – психодрама или фамилна терапия, в четвърти – когнитивно-поведенческа терапия, в пети – личностно центрирана хуманистична терапия, а в шести – медитативни подходи!
Сода, газ и кислородна вода, вътрешно. Натриевият бикарбонат (хлебната сода) не е добро средство срещу киселини, тъй като действа временно, а отделеният в стомаха въглероден диоксид дразни (подобно на силна газирана напитка) и предизвиква повторно вдигане на киселинността (може да се използват магнезиев оксид, алкализиращи билки и сокове, ако действително има нужда; причината може да бъде и нарушена стомашно-чревна моторика, което изисква друго лечение). Когато се прекалява, неутрализирането на солната киселина може да доведе до лошо усвояване на белтъците и минералите от храната. Содата не е оптимална и за общо алкализиране, ако не се балансира от алкални соли на калия, магнезий и калция; тя може да доведе и до влошаване на съществуваща хипертония и други болести, свързвани обичайно с готварската сол – всъщност тя се превръща именно в натриев хлорид, под влияние на стомашната киселина! Ето защо е абсурдно твърдението на един тиражиран в интернет италиански хирург, че е полезно да се пие сода при рак; ефект е възможен, само ако директно, интраоперативно, тя се прилага върху самия тумор. Какво тогава да кажем за другите агресивни субстанции, получени от петрол и водороден пероксид? Противомикробното им действие е факт, но следва да се отчитат и неблагоприятните им страни; все пак има достатъчно други ефективни и по-нискорискови средства.
Уринотерапия, вътрешна. В древноиндийската медицина, а и другаде, тя се е прилагала при много болести; сега този метод се прокламира, често преувеличено, по цял свят. Вярно е, че определени хормони, минерали и други биологичноактивни съставки на тази течност могат да въздействат и положително – но никога само положително при всеки организъм! А и ситуацията, в сравнение с древността, е утежнена от многото отрови, от къде ли не, които даже неволно приемаме – почти всички те също преминават в урината. Предварителното трудоемко очистване на целия организъм, което би трябвало да предхожда вътрешната уринотерапия, не се прави от повечето практикуващи я. Има описани някои подобрения на обмяната и при алергии; в отделни случаи - и при тумори, макар че там едновременно често се прави и гладуване и е трудно да се отсее относителния дял на всеки от тези методи. Обаче при някои се наблюдава, напротив, влошаване, което не отминава лесно, за да се смята за лечебно кризисно. Затова, поне на този етап, причислявам само външната уринотерапия към масово препоръчваните методи.
Физиотерапия, уредна. Предписва се най-добре от специалисти и обикновено не се прилага в домашни условия; обаче повечето от резултатите й могат доста успешно да се доближат чрез редица общодостъпни физиопроцедури. Много полезно е епизодичното прилагане на индивидуално подходящи уредни методи, редувани по-дългосрочно от определени достъпни приложения вкъщи - някои от тях ще бъдат описани и в този сайт.
Хипертермия. Изкуственото повишаване на телесната температурас термични средства или специални ваксини не е безопасно и следва да се прави единствено в специализирана клиника. Възможно е чрез него частично да се реактивира имунитетът срещу някои микроби и туморни клетки; единствено по този път обаче не се постига цялостно стабилизиране на организма и е необходимо да се съчетае с редица други методи и средства.
Хума, вътрешно. Различните видове глина от различните им находища показват различен състав, като не е изключено да имат тежки метали или други замърсителни – в днешно време дори техногенни. Често за пиене се използва хума, която иначе се предлага за външна употреба, т.е. без да е установено дали отговаря на необходимите по-високи стандарти. Но дори и да отговаря, всяка глина има високо съдържание поне на алуминий, който не е препоръчителен над определени нива. Вярно е, че много глини, особено зеолитите, имат свойството да свързват различни отрови и поради това могат да бъдат отчасти полезни; но те свързват и полезните микроелементи от храната и добавките. Външната употреба на глинени компреси обикновено е безопасна, но степента й на полезност остава неясна, определено тя е по-ниска от свръхпреувеличенията в масовото инфопространство.