ДЕСЕТТЕ РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПА НА ОПТИМАЛНАТА МЕДИЦИНА
1. Интегралност или цялостност на подхода. В широкия смисъл на думата, интегралността в медицината включва холистично виждане на човека като единство от грубоматериални, функционално-енергийни и психо-духовни компоненти и образуващ едно по-голямо единство с околната си среда; комплексна употреба на различни, взаимнодопълващи се методи; както и съгласуването им в количествено и качествено отношение с другите общи принципи. Фанатикът – във всеки един смисъл – би могъл да помогне само на хората от своята група, защото той отхвърля останалите. Либералът признава правото и на другите, но не винаги ги разбира задълбочено. Интегрално ориентиращият се има прецизен поглед и върху сходствата, и върху различията между хората и може да разпределя методите според реалното им предназначение.
2. Единство на теория и практика. Теорията може да е важна ( първоначална и текуща) част от практиката и в този смисъл не бива да се подценява. Особено пък сферите на здравето и развитието са достатъчно важни, за да не се пристъпва сляпо към прилагане на първото, за което до нас може да стигне информация от произволен източник. Необходимо е проучване отначало в широчина, т.е. много евентуални възможности. Това ориентиране не бива да е обаче прекалено трудоемко, така че да се зацикли и да е повод за отлагане за дълго на практическата част. Знанията и прилагането им следва да се включват в една динамична, непрестанно оптимизираща се система. Това, разбира се, може и да не се постигне лесно и бързо; не бива например да си мислим, нито че наукообразното обяснение гарантира реалната ефективност на съответния метод, нито че липсата на такова го опровергава – в крайна сметка най-силният критерий са резултатите от практическото му прилагане при достатъчно много хора.
3. Безвредност или приемливо съотношение полза-риск. Важно е да се подчертае, че не бива да се отхвърля намесата на модерните апаратни, медикаментозни, оперативни и други диагностично-терапевтични способи в случаи на несъмнена необходимост. Но в повечето случаи може да се разчита най-напред на оздравителното въздействие на по-меко действащите естествени фактори, методи и средства. Последните обаче са максимално безопасни само при компетентно прилагане, иначе могат да крият редица малки или дори големи „подводни камъни“! От една страна, най-ефективно и безопасно е да се предпазваме и лекуваме навреме. От друга страна, „вземането на мерки“ не означава изпадане в перманентен страх за здравето или безразборна смяна на лекари и знахари, докато се затъне в хаос от неоползотворени указания! Организмът ни все пак заслужава определен кредит на доверие, той наистина има неподозирани самовъзстановителни възможности. Първо е добре да не му пречим – включително с паника – и вече след това - да му помогнем допълнително.
4. Етиологичност или причинност винаги, когато е възможно; и други механизми на повлияване - в останалите случаи. Отстраняването на причините или етиологията при заболяване или минимизиране въздействието на разболяващите фактори е насоката, която поставя в единство лечението и профилактиката. Все пак, има редица случаи, когато патогенетичното лечение – с което се повлияват не причините, а механизмите на болестните процеси – както понякога и симптоматичното облекчаване, също имат своето място в комплексните грижи. Не е добре обаче, когато тези прийоми излизат на преден план и в случаите, когато е осъществимо етиологично повлияване - без или с достатъчно нисък риск. Целта на лекуването не би следвало да е временно замаскиране на признаците, а трайно регулиране на здравето и повишаване на качеството на живота.
5. Уточняване както на конкретните диагнози, така и на типологичните предразположения, навиците и условията на околната природна и социална среда, т.е. какъв е човекът и как той функционира в света, а не само от какви заболявания страда. В по-широк смисъл, нужно е съобразяване и с други тясно свързани със здравните перспективи особености на индивида - такива като светогледни разбирания, налични собствени сили, свободно време, помощници, финансови средства и т.н. Така се обединяват ценните страни на диагностиките и терапиите на Запада и Изтока, на задълбочените постижения на съвременната наука с хилядолетния опит на лечителите-емпирици, на индивидуалното и социалното начало в лечебното и превантивно изкуство. Съобразяването с околната среда, включително с природните биоритми, е друго мащабно направление за специфициране на препоръките, което още не е дълбоко изучено от медицината, но това не пречи определени елементи от него да се използват, както всъщност е правено от дълбока древност.
6. Прецизно определяне на границата на собствената здравна инициатива и моментите, когато е важно да се потърси съответен специалист. Активното участие на самия индивид е много съществено при повечето етапи на профилактиката и лечението! Ако отначало се започне от един изпълним минимум от елементарани здравни практики, с нарастване на самообразоваността човек може да се включи и други неща. Обаче при рискови – по каквато и да е причина - или индивидуално трудни методи е правилно предварително да направим още проучвания – и то с помощта на сведущи в съответната област експерти. Друг съществен момент е, че обемът на всяка една самопомощ би следвало рязко да се свие и по-често да се търсят специалисти, ако се касае за особено уязвими периоди от живота – ранно детство, дълбока старост, след тежки заболявания или травми – вкл. психотравми; при жени, които са бременни или кърмят и др.
7. Постепенност при всички по-важни промени. Дори и принципно благоприятните за организма изменения могат да бъдат негативно стресови, ако се въвеждат експлозивно бързо. Само понякога, при кризисни състояния ситуации, се налага да се рискува с такива приложения; във всички останали случаи следва да помним, че времето е наш съюзник, само ако сме неотклонни в плавното преминаване към по-конструктивния начин на живот и последователното включване или заменяне на използваните методи и средства. Важно е и да не се прекъсва, особено внезапно, прилаганото медикаментозно лечение, особено ако то е поддържащо при тежки заболявания или е довело до привикване на организма към него. С течение на времето, при успех на природолечението, някои лекарства могат да бъдат постепенно спрени или поне намалени, но това може да става не по хрумване, а след съответни наблюдения и евентуално изследвания, които да потвърдят стабилизирането.
8. Търпение и постоянство. Импулсивните решения и прескачането от едно на друго занимание могат да са допустими при някое безобидно хоби. В такава важна сфера като медицината обаче е много рисковано да се правят прибързани заключения за достойнствата и недостатъците на даден възглед или метод като цяло. Често при това ние сме без особени предварителни знания по въпроса или решаваме единствено въз основа на ограничения ни личен опит, или на на препоръките от познати, на чашка кафе, или пък непознати – в Мрежата... Напливът на всякаква информация в този век създава илюзията за по-бързо достигане до това, което ни трябва; но на практика, за да сме сигурни в него и особено относно важните му нюанси, необходимо е по-дълбоко "задълбаване" в съответната материя и допитване до утвърдени специалисти. И после, когато практикуваме, ние често се отказваме от определено нещо, преди то да е дало своя възможен позитивен ефект - тогава нямаме правото да го съдим.
9. Реализъм на очакванията, който ограничава и податливостта спрямо злоупотреби. Необходимо е да се търси „златната среда“ между „суровата“ статистика на „случаи като нашия“ и безпочвените надежди за бързо, лесно и пълно оздравяване или постигане на сила, стройност, красота, гениалност и т.н. Но нито статистиката може сигурно да предрече какво ще се случи с конкретния човек, нито рекламиращите поредната „панацея“ могат да докажат, че е такава. Напълно уместен обаче е оптимизмът за по-добро развитие на нещата в сравнение със обикновено наблюдаващото се, тъй като средно постиганото в тези сфери сега е много по-ниско от оптимално възможното! Това е така, защото обичайно постиганото е въз основа на хаотични или едностранчиви опити за лекуване и подобряване на формата, докато при една цялостна и индивидуално съобразена програма нещата често пъти се променят коренно! Необходимо е да отделяме повече време за здравната си култура, както и да търсим специалисти, за които научната истина и подпомагането на хората са на първо място сред техните съображения.
10. Приоритет на изучаването и прилагането на практически методи за предпазване, лекуване и усъвършенстване с широк спектър на валидност. Нужно е специално подчертаване от специалистите, както и включване в образователни и самообразователни програми главно на тези от многобройните препоръки, които съчетават ясни положителни резултати с практическа липса на нежелани ефекти и са достъпни за повечето хора. Такива знания и умения обозначавам като „есенциални”. Така ще стане възможно да се увеличи ефективността на сега предприеманите мерки в полза на здравето.