Здравето, в обобщен смисъл, е висока степен на индивидуална реализация, изявяваща се по хармоничен начин. Според дефиницията на СЗО, това включва дори материалните и социални аспекти, а еколозите настояват да се грижим и за здравето на околната ни среда. Дори и в своя по-тесен смисъл, здравето предполага цялостно гладко функциониране на телесно-душевния ни организъм. Най-бързият и лесен начин да премахнем някаква болка, кашлица, гадене, страхово изживяване и т.н. сега е химическият. Но честото му прилагане без адекватни промени в начина на живот само влошава нещата в дългосрочен план - симптомите рядко се повлияват трайно, а често пъти човек се "обзавежда" с неприятни странични ефекти. Всичко това се дължи в крайна сметка на заблудата, че "здраве" означава липса на болестни признаци - и съответно лечение, което бързо ги потушава, се приема за адекватно. Истината е, че при правилно прилаганите природни методи резултатите рядко са светкавични, понякога се минава през преходни кризи, но в много случаи може да се стигне до краен резултат, характеризиращ се не само с липса на мъчителни признаци, но и с повишаване на енергията, творческите импулси и духовната осъзнатост.
Възможно е да се дадат само общи насоки - в детайли всичко е многовариантно и може да се доуточни, след като се знаят съответните индивидуални особености. Все пак, няма да сбъркате, ако: 1. Отделяте специално време за това, например по 1-2 часа ежедневно и повече - през почивните дни и отпуските. 2. Спазвате проверен в собствената ви практика хранителен режим - във всички случаи с достатъчно течности, плодове, зеленчуци, есенциални масти (сурови ядки и семена, зехтин или риба) и билкови добавки; с ограничение на твърдите и препържени мазнини, солта, бялата захар и продуктите със съмнително качество. Менюто да е без излишества и с избягване на тежки съчетания от трудносмилаеми храни. 3. Поддържате физическа чистота - и то най-вече на вътрешната химия, като избягвате пристрастяването към битови и лекарствени отрови, употребявате по възможност по-чиста храна и вода и пребивавате на чист въздух. 4. Правите всекидневна балансирана гимнастика с разнообразни движения, дихателни упражнения и (само)масажи - не е добре да разчитате само на движенията, свързани с бизнеса ви или домакинстването или на епизодичното спортуване с неравномерни натоварвания. 5. Правилно редувате: работата с почивка, умствената дейност с физическа, дейността на едни сетива - с дейност, ангажираща други сетива. 6. Реагирате позитивно на необходимия стрес (без да го подтискате, но и без да му придавате свръхзначимост) и се захващате само с такива проблеми, които съдържат в себе си конструктивен заряд. 7. Редовно проучвате и прилагате форми на релаксация, медитация, молитва, слушане на хармонизираща музика, четене на поезия, рисуване или занимания с други изкуства - изобщо, на някакви методи за психорегулиране и духовно развитие, които следва да са в съответствие с вашите разбирания и житейски цели. (Не е задължително да вярвате в конкретна религия или дори изобщо да вярвате, важно е да се грижите както за тялото, така и за фините сфери на съзнанието си, които, както и да се обясняват, не се отричат и от атеистите.)
Еднакво важни са. Организмът на тези, които се подобряват достатъчно само от правилно хранене, или само от упражнения (закаляване, медитация и т.н.) по всяка вероятност не е дълбоко увреден, а и те са попаднали на решаващото за тях през този период от живота им мероприятие. В други случаи обаче дори и точно определеното и систематично приложено едностранчиво въздействие води само до частично подобрение и тогава методите трябва да се съчетават по подходящ начин. Това, разбира се, прави лечебния комплекс по-трудоемък за съставяне и съблюдаване. От друга страна, повърхностният подход при комплексните назначения е често срещан, а при достатъчно цялостен подход по-малко хора реално го изпълняват. Това следователно са причините за постигането на незадоволителни резултати.
Вярно е, че консултирам редица издателства и фирми-производителки на природни продукти. В същото време не аз определям цялостното съдържание на тяхната дейност, а само давам препоръки, които често, но не винаги се приемат. Следователно не мога да застана на 100% зад никоя отделна фирма, книга, статия или сайт, които са били разработвани с мое участие, но са доказвани от други. Все пак се надявам, че огромното болшинство от тези продукти и писания са били, са и ще бъдат на достатъчно добро равнище. През годините съм доказал, поне за себе си, че те могат да участват много успешно при съставянето на индивидуални комплексни програми - но разбира се, че те не могат изцяло да ги заместят. Само твърде незапознатите с медицинската проблематика хора могат да си помислят, че посредством книги или направо закупени природни продукти могат лесно да се приближат до онова ниво на ефективност, което се постига чрез една по-цялостна преценка, въз основа не само на много знания, но и на прецизиран с десетилетия опит.
Така е, но само донякъде. Компетентното цялостно природолечение рядко се оказва ефектно (по отношение бързината на повлияване), но с течение на времето често се получават ефективни (т.е. високи и устойчиви) резултати - и то без да са налице противопоказания за същите тези методи. Вярно е, че в някои сериозни случаи се налага да се отиде на премерен риск - било чрез по-силно действащи природни методи или чрез включване на съвременни медикаменти и оперативни способи; винаги обаче трябва да внимаваме, в коя област се разполага най-точният компромис между резултатност и безвредност. Вярно е също така, че безобидните, но твърде слаби и едностранчиви въздействия могат да са изобщо неефективни; както и че всяка народна медицина освен безопасни има в арсенала си и достойни за основателна критика препоръки. Но грешките в тези направления се правят по-често от самозвани знахари, а не от медицински компетентни привърженици на природната медицина!
Както току-що подчертах, въпреки многото, което е допринесла за хората, предаваната от вековете до днес народна медицина, където и да е по света, често се оказва безрезултатна, а понякога - и опасна. Така че предоверяването на нея е просто една крайност, каквато е и пълното доверие само в конвенционалната медицина. Съчетаването обаче на ценните моменти от двете според мене е изключително перспективно - и сега (в лицето на балансирано изградените специалисти) и оше повече - за в бъдеще, като основа на една много по-добра медицина изобщо. Това е интегралната медицина! При нея народната медицина се превръща в научно обоснована природна медицина, с много по-висока резултатност и със съвсем минимални рискове; и тя ще се съчетава, само при изрична необходимост, с някои насоки от съвременната конвенционална медицина. В друг определен смисъл, медицината е била, е и ще бъде само една - тази, която хората, посветили живота си на науката за здравето, намират за най-уместна, при отчитане на цяла поредица от важни фактори. Ето защо лечителят без медицинско образование би трябвало много всеотдайно да се самообразова (както го е правил например Петър Димков), което рядко се наблюдава сега. Дипломираният лекар също не следва да лежи на лаврите си, че е завършил толкова тежко образование, а да продължава да навлиза и в други сфери - особено в тези на силно подценяваната в институтите природна медицина!
Твърде пресилено е при дълготрайни заболявания да се говори за излекуване, още повече - чрез едно единствено средство. Обикновено - и то при правилното му системно прилагане - се достига до по-голямо или по-малко подобрение. (Но това също не е малко, предвид важността на здравето като цел!) Дори и наглед изчезналите болести обаче оставят неосезаеми следи в организма и човек трябва "да има едно наум" какъв живот ще живее, за да запази състоянието си на "практически здрав индивид". Именно правилният начин на живот е в състояние почти напълно да елиминира доста от здравните ни проблеми - ала често за отчайващо дълги интервали от време. Добрата новина е, че когато към него се добавят специални природни продукти, процедури, упражнения и т.н. - възможно е значително съкращаване на възстановителните срокове. Но всички тези допълнителни "ускорители" , ако се прилагат изолирано, на фона на грубо неправилен начин на живот, ще имат само частични и краткотрайни ефекти. Много лекари, лечители, книги и сайтове не казват нищо за важността на основния начин на живот на всеки от нас, защото той не допринася с нищо за оборота на техния бизнес, но не е оправдано хората да не знаят истината за това, кое е най-важното за тяхното здраве!
Важно е, особено при сериозни заболявания, при малки деца, бременни и кърмещи жени и други особени случаи, винаги първо да се търси мнението поне на един специалист с практически опит в съответните области. Много често причината за различни леки неразположения или дори сериозни инциденти се корени в прибързването, тъй като в повечето случаи в по-пълно проучената литература по въпроса присъстват и предупреждения да не се пристъпва към техники за напреднали, преди да е овладяно "А,Б-то". От друга страна, не е вярно, че в никакъв случай елементи от различни системи не бива да се смесват (те самите силно са взаимствали една от друга) - трябва обаче те да се съчетават компетентно, за да се изгради от тях хармонично и индивидуално действащ "пъзел". Леки и до голяма степен общополезни техники вече се въвеждат, с достатъчно балансирани описания, в справочния сайт за важните неща в живота - www.mirbg.info
Докато при живеещите в естествени условия животни инстинктът е почти безпогрешен, при човека той е повече или по-малко извратен, често пъти - още от ранното му детство. В някои критични ситуации все пак е налице вярно "включване"; във всекидневието обикновено се подвеждаме от закоравелия навик или болезнената пристрастеност. Това е възможно да се промени, чрез все по-ясно осъзнаване на последиците от погрешния начин на живот и въз основа на експерименти и съпоставки. След като узнаем от опит, че правилното хранене, гимнастиката и хармоничната психонастройка ни се отразяват добре, а техните противоположности ни "съсипват", ще можем и да се реформираме. Затова отначало просто трябва да практикуваме правилното, като си кажем, че няма предварително да се съмняваме, а ще опитаме и после ще обсъдим постигнатите резултати и ще вземем трайното си решение. Така няма прекалено да притискаме приютения като част от съществото ни глас на нездравословното, но няма и да го оставяме да властва, без да даде шанс да се опита другата възможност. Много е важно да изберем неподтискането на по-добрите си перспективи, вместо да треперим, да не би да подтиснем някой от деформираните си импулси. С течение на времето, истинският глас на телесното ни и душевно разпознаване ще дойде и ние ще забележим, че именно след правилно разчетения природен импулс следва и по-добро самочувствие - и тогава каквато и да било самопринуда ще отстъпи на заден план. Защото, както робуването на погрешния механизъм на действие и мислене, така и подтискането му са симптоми на недостатъчно осъзнаване.
Ами вижте действителността – тези проблеми са предмет на емоционално натоварена дезинформация. Всеки лечител иска да може да лекува тежките болести, а всеки страдащ – да се излекува. Реалните резултати от каквито и да било методи не са се оказали решаващ прелом досега. И въпреки това, след навременна операция много болни живеят по-дълго, след компетентно дието- и билколечение променят мрачните прогнози на професорите, след радикална психологична и духовна промяна в себе си, с някои стават и "чудеса"… Резултатите ще се подобрят, ако вместо да се разколебават или подвеждат пациентите, се прави съвместна преценка от няколко специалиста с различни познания и опит, с право на глас и на самия пациент, а и на неговите близки. Оптималната лечебна програма ще се постигне именно така, а не като въпросът се поставя по безалтернативен или дори изнудващ начин.
Откакто излезе "Сила за живот-2", становищата й многократно бяха адмирирани или оспорвани, но най-важното - бяха проверени от хиляди души - общо взето, мога да кажа, с успех. Разбира се, пракитката води и до някои промени в първоначално считаната за оптимална система; те обаче в случая не се оказаха кардинални. Много по-често се натъквах на объркване, породено от неоснователното асоцииране на препоръчаното от мен балансирано хранене с някои крайни становища на американците Дайъмънд (те, между впрочем, също ги смекчиха в следващи свои книги). В "Сила за живот-2" и другите си книги аз съм поставил на първо място вида и качеството на храната и едва на второ - нейното разпределение през деня и съответно - правилното й съчетаване. Освен това във всичките си книги подчертавам, че лечението - независимо дали включва или не разделно хранене - при сериозни случаи е препоръчително да става под лекарско наблюдение, а това се игнорира от много наши "всезнайковци". Правилното съчетаване на продуктите като метод си има свои предимства и ограничения, но евентуално неблагоприятните последствия от него не са толкова преки, колкото косвени - именно поради неправилна преценка на останалите фактори от диетата и начина на живот, поради вманиачаване и свръхограничения, нарушаващи основното изискване за баланс, поради експресно "скачане" от едни на други диети и специалисти (и при което човек не се самонаблюдава и вместо да вземе полезното за себе си отвсякъде, само все повече се колебае и обърква) и т.н.
Точно това е становището ми в "Сила за живот-3" и "Древни и нови идеи във фитотерапията" - поне що се отнася до болшинството хора, достатъчно е в 80-90% от случаите да спазват основните принципи на разделното хранене. А те са три: 1). да не се ядат едновременно големи количества белтъчни концентрати заедно с нишестени продукти или захари, 2). да не се смесват значителни количества белтъчини от много различен произход (животински и растителни, месни и млечни) и 3). от сладките храни да се ползват предимно плодове, като те се приемат на гладно, а не като десерт. От друга страна, един човек с нарушено храносмилане, ензимни дефицити, повишено газообразуване, някои хранителни алергии и склонност към забавена обмяна, напълняване и други специфични здравни проблеми, ще има нужда не само от по-строго съблюдаване на тези и други правила, но и от индивидуално съобразена комплексна природолечебна програма.
Промените в апетита са разнообразни по продължителност и причини за възникване. Споменатите проблеми са едни от сравнително редките случаи, срещат се предимно у млади жени с натрапливи идеи за отслабване или други чисто психични нарушения. Абсурдно е да се мисли, че липсата на информация за правилното хранене ще предпази от такива случаи - в действителност най-тежки са усложненията при психози, съчетани с малоумни "режими", напр. само на хляб, месо или яйца, гладуване с приемане на кафе и пушене и т.н. А при липса на психологично предразположение специалните диети и разтоварвания няма да доведат до анорексимия и булимия - дори и да са не съвсем коректно проведени, възможни са преходни нарушения главно в храносмилането и обмяната на веществата, както и преходно повишен апетит. Трябва да се знае също така, че отделните пристрастявания и отвращения към някои храни са състояния, които не са свързани със същинските психози анорексия и булимия, въпреки че и те могат да бъдат показани за психотерапевтично въздействие. Хранителни проблеми поради психологически причини може да има всеки човек без сериозно психическо заболяване, докато горните диагнози са именно такива заболявания.
Въпреки че привържениците им често ги считат за универсални, те са само малко по-добри (а при несъобразено с индивида прилагане могат да бъдат и по-лоши) от обичайното хранене. Например, китайската храна (поне тази, която ни предлагат тук, съзнавайки че се различава от това, което ядат болшинството азиатци) може да е полезна при алергии към пшеница и мляко, но употребяваните подправки и прибавки определено не са добри за всекиго. Средиземноморската диета има големи предимства при сърдечно-съдови заболявания, но тези, които понасят зле редица нишестени храни и се влошават от червено вино, ще останат разочаровани. "Зоната" понася на лицата с лабилна въглехидратна обмяна, но не и на онези, за които е противопоказано да ядат белтъци на всяко ядене. Основните проблеми при повечето древни и съвременни диетични режими е, че се опитват да прокарат общовалидни схеми и също така да приспособят менюто към вече изградените навици на едни или други групи от хора. Защото тези навици може да са се доближили до някои истини, но не са се освободили от поредица други заблуди. Съвременната диетология трябва да има компетентността и куража да предложи оригинално и индивидуално съобразено решение, вместо само да се придържа към "по-малкото зло" - резултат от сравняването на няколко масови, но и не съвсем оптимални варианти. Сега например е най-модна диетата на Дюкан. Като всички едностранчиво белтъчни режими, тя води до сваляне на килограми, но не е полезна за здравето в дългосрочен план. Многото месо води до повишени рискове - сърдечносъдови болести, бъбречни и жлъчно-чернодробни проблеми, мигрени, тумори... Освен това, по финансови, екологични и духовни причини е по-добре да се набляга на растителните продукти, включително на растителните белтъчини. Не наблюдавайте временния ефект изолирано върху теглото, гледайте цялостно върху нещата и чак тогава си правете изводите!
Това е една полуистина. Ако човек живее общо природосъобразно и има разнообразие от сезонни храни, произведени може би не точно в неговата страна, но в в една по-широка област със сходна географска ширина, това, разбира се, е прекрасно. Но след като сме обърнали зимата в лято (изразходваме далеч повече енергия, отколкото се полага за този сезон на физиологичен покой) и нощта в ден и невинаги можем да окомплектоваме пълноценно меню само със сезонни храни? Тогава по-различните нужди на организма следва да бъдат посрещнати чрез умерено включване и на храни, подправки и билкови продукти от внос. Освен това внесените пресни плодове и зеленчуци от места, където те са сезонни в момента могат да са по-малко проблемни, отколкото извънсезонните местни оранжерийни подобия. Съставките на лечебните растения не са прекалено различни на север и на юг - те често имат свои аналози в по-евтини местни билки и тогава последните са за предпочитане; ако обаче някои важни компоненти ги има само във вносните или техните съответки са екологично застрашени видове? Следователно, отговорът не може да бъде по принцип да или не, а само конкретизиран.
Отново не е коректно да се отговаря еднозначно. Човек най-напред има нужда да оцени важността на биологично произведените продукти и също да се научи да различава кои от тях отговарят на претенциите си. Много би било полезно той самият да отглежда макар и по малко някои култури, даже ако се касае за два-три квадрата зелени подправки на градската си тераса. Ако той има вече усет да сравни по вкус годната стока от тази с намалено качество (а някои от биохраните доста бързо се се развалят при неправилно съхранение!), остава да прецени дали ще има финансовата възможност да се снабдява главно чрез купуване, или ще разшири собственоръчното си екоземеделие. Един от двата варианта е препоръчителен при лечение на сериозно заболяване, докато за общо поддържане все още може да се разчита на смесено (био- и обикновено) хранене, плюс определени добавки, разтоварващи режими, движение, релакс и други компенсиращи мероприятия.
В миналото е можело да се кара (почти идеално) така, както смятат споменатите природолечители. Днес обаче храните са с доста компрометирано минерално съдържание, а от друга страна, самият ни стресов живот изчерпва много от тах (магнезий, цинк, селен и т.н.). И докато хаотичното пиене на добавки от спортисти и болни не е за препоръчване, точната индивидуална преценка в това отношение води както до регулиране на диетата, така и до препоръчване на адекватни по вид и дозировка минерални и други естествени обменни регулатори. Това не са лекарства от "лошия тип", които да вредят и подтискат или създават зависимост - това са естествено съдържащи се в организма необходими съставки! Самите храни съдържат както органичносвързани, така и неорганични минерали, за разлика от предположенията на някои, че в растенията има само от първия вид. Дестилираната вода е полезна в количества от 1-2 чаши сутрин за пречистване, но прекаляването може да доведе до загуба на ценни минерали. Повече информация може да се намери в многото вече излезли книги на тази тема, вкл. в моята "Чудото на магнезия", както и в интернет.
Най-напред, вредата зависи от времето, прекарано пред екрана, от качеството на монитора и от това, дали работим с трудно четливи детайли или бързо движещи се образи. Екшъните (особено със ситно изписвани субтитри), често премигващите реклами, твърде бързите компютърни игри и усиленото сърфиране в интернет уморяват много повече, да речем от гледането на предавания за природни забележителности и интервюта. Не са толкова натоварващи и обичайните дейности с компютъра, като писане на текстове и работа с бази от данни - стига те да са спокойни и редувани с достатъчно почивка. Широко ширеща се заблуда е, че високата резолюция на мониторите дава по-добра картина. Истината е само, че картината е по-голяма - на същия екран виждате повече информация, но с по-малки и по-неясни детайли, шрифтът е по-дребен и по-нечетлив. Фокусът на дребните детайли се губи и кара очите ви да се напрягат. За това се препоръчва използването на висока резолюция, само ако това е наистина необходимо - при работа с големи чертежи, схеми и графики. Важни допълнителни мерки за намаляване на вредите са редовната физическата активност (особено сред природата), редувана с упражнения за дишане, релаксация и достатъчен сън, често плискане на очите със студена вода, витаминозно хранене и някои билкови и хранителни добавки, като препарати от черна боровинка, гроздово семе, гинко, лутеин, съчетани продукти ("Биостил-2", "Офтавитал" и др.).
Литературата изобилства от техники и формули за позитивно самовнушение; но истината е, че относително нисък процент от хората са подготвени да ги употребяват пълноценно. За да може да контролира своите мисли и преживявания, човек трябва най-напред да приучи своето съзнание да стои над тях, т.е. да не се отъждествява с повличащия го порой от мисловни образи и понятия. Той трябва също така да е постигнал до голяма степен единство (съгласие) между явните и по-дълбоките сфери на своята психика. В противен случай, упражненията по концентрация на ума към желани позитивни обекти могат, вместо да успокоят, още повече да увеличат подсъзнателното му напрежение. Неподготвените е по-добре да започнат психотренинга с техники за съзнателна релаксация и наблюдение, вместо с такива по съсредоточаване върху желателните промени. Много важни са също и физикалните и диетични мерки, които по биохимичен път могат да стабилизират неврохормоните и така да улеснят значително чисто психотерапевтичните методи.
Това, че проблемът се манифестира като функционално психичен, съвсем не означава, че "иначе нищо Ви няма". Това е до болка познатата традиция да се смятат емоционалните нарушения за липса на истински проблем, а непризнаването на проблема води и до влошаване на отношенията... Така или иначе, ум и тяло са едно цяло, а само ние ги усещаме като отделни секции от организма. Затова последният е най-добре да се регулира чрез допълващи се методи - физическо укрепване, правилно хранене, вътрешно и външно действащи природни продукти и психотерапия (обикновено психосаморегулацията е трудна, ако проблемът е отдавна и не става "просто като се стегнеш"; поне в началото е добре да помогне психолог, ама наистина точният за Вас). Колкото по-малко от тези направления включите, толкова повече намаляват шансовете за трайно и пълно стабилизиране без тежки медикаменти. Това, което предлагам, е комплексна програма за домашно изпълнение, т.е. другите направления без психолога. Все пак тя е доста по-ефективна от случайното пиене на това или онова, а в някои случаи на постоянстващи пациенти след няколко месеца може да се окаже и достатъчна (а ако е недостатъчна, поне ще остане по-малко работа за психолога!).
Организмът ни се нуждае и от изграждане, и от прочистване. Някои храни, добавки и билки притежават и двете действия, но обикновено едното силно преобладава. Съобразяването с това има относително неголямо значение, докато храносмилателните и отделителните органи са в ред. Но поощрените от отделни добри резултати лечители правят груби грешки, когато се опитат да лекуват чрез концентрирани добавки определени сериозни проблеми. "Ако тялото не е почистено, колкото повече го храниш, толкова повече му вредиш" - е писал Хипократ. В тези случаи се налага да се даде преднина на очистващите диетични и билкови програми и едва на втори план постепенно да се въвеждат изграждащите белтъчни, минерални и др. концентрати. А заблудите по отношение на това, кои продукти са предимно изчистващи и кои - главно изграждащи са масово разпространени! Повече информация по този въпрос е дадена в книгата ми "Древни и нови идеи във фитотерапията".
Това е еднозначно вярно, само ако има вложена изходна субстанция с висока цена (напр. коензим Q-10), а крайният продукт е много евтин - тогава той вероятно съдържа твърде малко активна съставка, за да действа добре. Обаче огромната част от храните, билките и добавките са относително евтини като едрови цени и би следвало да е така не само на едро. Различните търговци обаче избират дали да разчитат на по-масова достъпност и оборот, или пък на по-високи цени, като плащат и повече за реклами. И по двата начина може да се генерира добър приход, който би позволил и по-добър качествен контрол, но и при евтините, и при скъпите опаковки той де факто не винаги е на ниво. Следователно за всеки един продукт е необходим конкретен подход за преценка, който включва и други критерии, освен пряко финансовите. Съчетаването на специализирани мнения с такива на конкретно доволни потребители си остава добър ориентир, макар че и той не е абсолютен. А иначе отговорът е конкретен: при много хора прецизната (специализирана, индивидуализирана) консултация често прави възможно те да се подобряват с природни продукти за няколко десетки лева на месец, докато преди не са били така стабилни и с няколко стотин! И във всеки случай, не пийте каквото Ви попадне, само защото е скъпо и някои твърдят за него, че "лекува всичко"!
Това може да е и реалност, и то не само ако се изгради друг вид здравноосигурителна система. При моите консултации една от целите е да се даде възможност на човека да избере методите и средствата с най-добро съотношение между цена и ефективност - и така в дългосрочен план да спечели или спести много повече, отколкото е дал за консултацията и природните продукти!
Те се прилагат като хранителни добавки или козметика и като правило рядко показват странични ефекти (дори текущите изисквания - да се пише върху всички опаковки на добавките "да не се прилагат при деца, бременни и кърмещи жени" - реално важат само за малка част от продуктите). При лекарствените препарати някои действия са по-силни, но това важи и за страничните явления, повечето от които са добре описани в съответните листовки. Често хората свързват определено влошаване или очистителна криза с приемани от тях природни продукти, но много по-често това се дължи на натрупващите се странични явления от паралелно приеманите лекарства, или пък от рязкото им спиране (те обичайно водят до зависимост и не бива да се прекъсват самоволно). В крайна сметка обаче, всичко зависи и от дозировката: някои силни лекарства или действащи сходно на тях отровни билки и минерали могат да са полезни като добавки или хомеопатични средства в много малки количества; и също така, макар че нормалните дози от повечето билки и добавки са почти напълно безвредни (с изключение на някои тежки алергични или обменни непоносимости), то приемът им в огромни количества може да ни подейства като лекарство, т.е. по-активно, но и с повече противопоказания.
Флуорът участва в строежа на зъбите и костите, в свързано състояние сдруги минерали. Съдържа се в пълноценните зърнени и други храни, както и в някои билки и питейни води. Този микроелемент има малка терапевтична ширина, т.е. средно до 1-1,5 мг. дневно е полезен, а над 2-3 мг. - вече вреди! Даже без злополучните експерименти в някои държави, когато масовото флуориране е довело до повече ракови заболявания, в днешно време твърде разнообразната храна, замърсителите (вкл. флуороорганичните пестициди!), както и честото ползване на флуорни пасти, минерални води и някои флуорсъдържащи лекарства - трябва да ни насочва по-скоро към предозиране, отколкото недоимък на този елемент. Лично познавам случаи на тежки болести от пиене на натриев флуорид в "профилактични" дозировки или дори от флуорни зъбни пасти, които децата поглъщат. Не са изключени недиагностирани хронични отравяния, които са особено коварни: прогресиращите костно-ставни, сърдечни, имунни и хормонални нарушения се отдават на други причини. В същото време силно се подценяват жизнено важни минерали като магнезий, цинк и селен, на които нашите почви са бедни и които се изчерпват от различните отрови, които постъпват в организмите ни - а флуорът е един от най-опасните от тях, известен сред химиците като "всепояждащ"... Магнезият се е доказал като особено ефективен „чистач” на флуора, като най-напред премахва зловредното му влияние върху нервната система и щитовидната жлеза, а после постепенно го елиминира от организма. В тежките случаи е необходимо съставяне на комплексна природна програма с участие на специфични препоръки. Съвсем определено не подкрепям масовата флуоризация.
Тук не съм на нито една от крайните позиции. Някои считат, че имунизирането само по себе си е намалило заболеваемостта от редица инфекциозни болести, като се оставят на заден план общите хигиенни мерки, които често са били и си остават решаващи. Други обаче мислят, че ваксините са изобщо неефективни и много опасни за всички деца и възрастни. Но например още от древна Индия е било известно, че боледувалите в по-лека форма от едра шарка и др. болести всъщност не се заразяват от по-тежките й форми. Не може просто да се твърди, че ваксините не изграждат специфичен имунитет против определени заболявания. Те го изграждат, но това зависи и от индивидуалните нагласи на имунната система. Има данни, че прекалено многото специфични стимулации могат да отслабят общия (неспецифичен) имунитет и с това, намалявайки честотата на някои болести, да допринесат косвено за увеличаването на други. Следователно, общият имунитет следва да бъде повишаван главно чрез правилен начин на живот и безопасни природни методи и средства, а от ваксините да се правят само най-важните за детската възраст, или да речем при възрастни преди заминаване в проблемна чужбина, към микробиологичните условия на която организмът е нямало как да се приспособи у нас.
В неочаквано малка, ако ресурсите се ползват и възпроизвеждат правилно. Някои изчезващи наши билки са показател повече за нерегулиран износ, но всеки от нас също може да допринесе за бъдещето на лечебните растения в България: 1. Не разчитайте само на билките за своето здраве, а използвайте цялостен природосъобразен комплекс, който ще доведе до по-малка необходимост от продължителна фитотерапия. 2. Събирайте или купувайте само толкова билки, колкото е вероятно да Ви потрябват. Презапасяването води до прехвърляне срока на годност и похабяване на ценна продукция. 3. Когато плевите градината си, поинтересувайте се, дали не хвърляте ценни лечебни растения. 4. Проучете, дали някое рядко растение, което Ви е препоръчано, е незаменимо или (както е в повечето случаи) то може да бъде спокойно заместено с по-разпространени билки или готови фитотерапевтични продукти. 5. Обърнете внимание на натуралните билкови извлеци (тинктури, мехлеми, прахове и таблетни форми, както и хомеопатични средства), които често са по-ефикасни от отварите при същевременна употреба на по-малки количества от съответната суровина. 6. Никога, събирайки билки, не ликвидирайте изцяло даденото находище. Когато се цели събирането на цветовете, листата или стръковете, не изскубвайте тревистите растения от корен. Не откъсвайте връхните пъпки на младите дръвчета, не кършете клоните на по-големите и не обелвайте кората им околовръст. 7. В каквато и степен да сте в състояние да подпомогнете засилващата се във всички страни тенденция към култивиране на лечебни растения, не се колебайте! Занимаващите се у нас професионално със селско стопанство трябва да знаят, че при ориентация към отглеждане на подходящи за района им билки, това може да се окаже по-доходно занятие от овощарството и зеленчукопроизводството.
Аз съм привърженик повече на практично ориентираната, отколкото на спекулативно-имагинерната жизнена философия. Отдаването на логически обосновавания, опровержения и въображения е полезно само за определено време, колкото да развие някои умствени способности. Зациклянето в мисловни въпросителни обаче води до парализа на практическите реализации. Много интелектуалци така се самолишават от възможните значителни подобрения в своя живот, както и пропускат да подпомогнат другите. Те си намират теоретични поводи, за да не правят физически и релаксиращи техники, да не регулират храненето и добавките си, да не допринасят за хармонията на околната си природна и социална среда и прочее. А основният критерий е именно в практиката! Ясно е и без многогодишни дебати, че каквито и да било постановки и резултати на този свят не са съвършени. Но това не бива да е повод за нихилизъм, тъй като - на първо място - би трябвало да опитаме това, което според нас е конструктивно на този етап; после да осмислим резултатите и да проучим други възможности, за да подобрим следващия път своя подход и т.н. Така ще бъдем в развитие - и ще имаме основания да бъдем удовлетворени от живота си - тъй като вече правим най-доброто, на което сме способни!