Предговор към "Паметта на тялото" от Йоахим Бауер (предстои издаване)
Когато изчитах прецизирания превод на тази книга, в мен нахлуха многобройни спомени от популярния преди време научно-фантастичен филм „Гатака”. В него генетичните манипулации за подобряване на расата са вече правило, но главният герой се оказва изключение. Въпреки непълноценните си гени, той с упорит труд, вяра в себе си и няколко верни сътрудника, успява далеч да изпревари по постижения брат си (въпреки че последният е бил генетично усъвършенстван!).
Авторът на тази книга се стреми, но вече съвсем достоверно доказано, да ни представи една подобна идея. Неизчерпаемият извор на увереност при него идва от многобройните съвременни проучвания. Преди няколко десетилетия „празните петна” в науката (и по-специално биологията, медицината и психологията) са били толкова много, че обикновено е ставало въпрос за догадки, т.е. хипотези, повечето от които не са се превърнали в теории, или пък основаните върху тях теории не са устояли при по-прецизните им проверки. След дешифрирането на генетичния код, разгадаването на редица биохимични процеси в организма и поставянето на психологията от спекулативни върху експериментални основи обаче, нещата коренно са се променили - поне за водещите учени в света. Все още обаче много малко се знае от широката общественост за тези вълнуващи открития и съответно за изводите, които всеки разумен човек е уместно да си направи от тях.
Защото все още милиарди хора робуват на погрешния възглед, че наследствеността предопределя до задушаващо голяма степен тяхното здраве, техните способности, характер и в крайна сметка – съдба. А вече е установено, че хората са в 99,9% генетично еднакви! С редки изключения за тежките генетични дефекти, при почти всички хора главното са факторите, които след зачеването определят това кои гени в „оркестъра” на индивидуалния живот ще бъдат „по-гласовити” и кои други ще бъдат „заглушени”. Някои от тези фактори касаят условията през детството, други са силно зависими от качеството на отношенията ни впоследствие, трети включват или изключват критично важни гени по време на определени житейски кризи. И тъй като вече няма съмнение, че повечето заболявания са психосоматични – от тези фактори най-вече зависи дали и колко рано бихме се разболяли от определена инфекция, сърдечен проблем или дори от тумор. (А и каква ще бъде прогнозата на заболяването, ако вече страдаме от него...)
Епигенетиката разкрива неподозирани хоризонти пред всички нас. Оказва се, че психотерапията може да се справи не само с моментните душевни отклонения, но и да успокои клетъчната памет относно отдавна отминали психотравми (често пъти хроничните оплаквания без видими медицински причини се оказват свързани с такива подсъзнателно разгорели се спомени). В книгата може да прочетете и как „граничните” психични разстройства вече са престанали да бъдат някаква неопределена (макар и често срещана) категория в психиатрията. Или какви са обезпокоителните странични явления не само на наркотиците, но и на на лекарствата за успокояване, стимулиране, сърдечносъдово повлияване и т.н., които, оказва се, в голям процент могат да бъдат редуцирани или направо избегнати, чрез навременни и компетентни психотерапевтични грижи.
Като две „червени нишки”, през цялото изложение преминават две основни идеи: първо, ние можем да направим много повече от обичайното за здравето и успеха в живота си; и второ, ключова роля, освен собствените ни стремежи, играе оптималното ни общуване със себеподобните. То помага не само временно и симптоматично, а може да предизвика физически промени в нашия мозък, да доведе до излекуване, да отключи резервите на паметта и да осигури много по-здравословно отреагиране спрямо бъдещите стресови ситуации. Така наречените „огледални неврони” – най-после откритият невробиологичен еквивалент на човешкото състрадание – ще ни помогнат да се издигнем над „закона на джунглата”, в посоката си към една действително хуманна цивилизация. Цивилизация, която ще използва във все по-висок процент научните достижения именно за намаляване на телесните и душевните ни болки.
Не случайно още Буда е казал, че най-важният въпрос е как да се намери пътят за премахване на причината за страданието. Към чисто духовните инструкции сега има възможност да прибавим и задълбочено интелектуално разбиране, при това възприето тук чрез един достъпен стил. За да бъдем в крак с истинската наука, а не с много от нашумелите, но повърхностни теории и практики, които заливат в днешно време общественото пространство!
Накратко казано, генетичното ни „пиано” и нашите душевни „симфонии” са тясно взаимно свързани! Телеснитe структури и функции, индивидуалният ум и социалният пъзел си взаимодействат по начини, които е много важно да опознаем и овладеем! Йоахим Бауер ни показва пътя към този съвременен синтез от взаимнодопълващи се знания и умения.