Д-р Димитър Пашкулев

ЗА ОБЩАТА ВЪЗДЕЙСТВАЩА ОСНОВА ПРИ ВСИЧКИ СТОЙНОСТНИ ДИЕТОЛОГИЧНИ СИСТЕМИ

С неудържимия взрив от научни изследвания, популярни публикации и масови практики в областта на храненето, през последните десетилетия расте и объркването на много хора относно многобройните противоречия... Необходим е не само научно достоверен, но и безпристрастен ум, за да намерим реалистичната позиция. Защото е вярно, че голяма част от популяризаторите на едни или други системи проповядват неточни, а понякога и потенциално опасни гледища. Но е вярно и че редица научни светила в диетологията с лека ръка подвеждат под общ знаменател всички различаващи се много или малко от „официалното становище” системи, например чрез твърде удобната думичка „секти” (тук тя е най-малкото неуместна, тъй като в истинската наука не може да има принципно „правоверни касти”, а всяко твърдение трябва да е отворено за каквато и да било уместна критика).

Конструктивният съвременен подход изисква:

1. Да се прояви диференциран подход към различните древни и съвременни диетични системи и техните разновидности. Минимумът е да се разделят те на две групи: ниско перспективни и високо перспективни. Първите, щом като авторитетните научни мнения, а и преобладаващите практически резултати при тях са негативни, е необходимо да бъдат огласени като високорискови. Вярно е, че дори и там могат да се открият отделни рационални моменти, но те се губят от погледа на ползващите ги неспециалисти, когато са доминирани от неправомерни обобщения. Така че, когато някой препоръчва например всички да се хранят главно с месо или пък да бъдат само на плодове и мед по няколко седмици всеки сезон, редно е тези становища да бъдат преценени като крайни и като цяло - неприемливи.

2. Да се разгледат по-подробно високоперспективните системи (които са едновременно и нискорискови), като най-напред се открои ценното в тях, тъй като само след неговото признаване критиката на неточностите може да придобие смисъл. Защото, когато препоръки, чрез които хиляди хора вече се чувстват много по-добре, се заклеймяват като изцяло ненаучни, същите тези хора ще повярват много повече на своя опит, отколкото на „научното становище”! Да не забравяме, че някои традиционни полезни аспекти, както и догадките на редица медицински „аутсайдери” през 19-20 в. сега се възприемат и от академичната диетология! Такива са, да речем, ограничаването на рафинираните въглехидрати и „лошите” мазнини (твърди и запържени), осигуряването на достатъчно антиоксиданти от сурови растителни храни и т.н. Много полезно би било да се изготвят по-обосновани от научно гледище вариации на всичките тези системи, макар това да е трудна и отговорна задача...

3. При цялостната преценка е редно да се отчитат и други важни фактори, като например този, че много от феновете на определена диета всъщност не я спазват точно така, както тя се дава. Не само част от провалите, но и някои подобрения са включени тук (немалко хора успяват въз основа на знанията си или инстинктивно да подберат предимно ценното за себе си).

С течение на времето оформих едно балансирано становище, според което основната причина за настоящата „вавилонска кула” в мненията се корени във факта, че всяка система изтъква най-вече своите различия от другите, а не сходните си с тях препоръки. Ако за конвенционалните диетолози най-важна си остава „хранителната пирамида”, макробиотиците наблягат на азиатските традиционни продукти, привържениците на разделното хранене – на съответните принципи за съчетаване на ястията, феновете на „зоната” – на редуцирането на високогликемичните храни и т.н. Таблицата по-долу, без да е изчерпателна, илюстрира достатъчно ясно колко много обаче са и важните моменти относно храненето, за които ред основни системи значително се приближават една до друга. Това преобладаващо обяснява, защо всяка от тях си има доста поддръжници, които са много доволни от прилагането й.

Легенда: * съответната препоръка се счита за особено важна

+ съответната препоръка се счита за значително важна

- съответната препоръка не се откроява като важна
+/- съответната препоръка е важна само за някои индивидуални типове

Допълнително значим е и фактът, че системите с масови добри резултати не се изчерпват с диетичните препоръки, а настоятелно насочват и към други важни способи за укрепване на здравето. Така макробиотиците нерядко са експерти по китайска или японска традиционна медицина, а привържениците на разделното хранене често поддържат и двигателната си активност на едно много добро ниво. Както при аюрведа, така и при Петър Димков се касае за цялостни индивидуални програми, с много билки, бани, физически и дихателни упражнения, методи за психорегулиране и т.н.

Има и още един момент: много хора от превантивни или лечебни съображения съчетават диетични и други полезни методи от различни системи. Трудно е да се определи относителният дял на всеки от факторите, но е явно, че комплексните резултати са значително по-високи! Вярно е и обратното, т.е. неадекватното отношение към физикалните и психологични фактори може да снижи ефекта и от най-целесъобразното хранене.

Изводи. Освен на по-голямата индивидуална пригодност към съответния хранителен режим, добрите резултати при много хора се дължат на общите уместни препоръки по отношение на храненето и цялостния начин на живот. Може би да се акцентира върху общото, вместо върху различията, не е удобно за популяризаторите и феновете на всяка отделна система; те усещат, че така тя губи от своята специална привилегированост. Ако обаче държим на научния подход, трябва да признаем, че повечето индивиди биха получили подобрение не само от любимата си диета, но и от редица други, стига да се следват най-вече общо здравословните им аспекти.