Избягвай да лекуваш само главата, ако те боли глава; както и да лекуваш само краката, ако те заболят отначало те!
Китайска пословица
ЩО Е ТО „ЗДРАВЕ"?
Ние обикновено си мислим, че това е, когато нищо не ни боли по-остро и нямаме някакви други явно обезпокояващи признаци. Пренебрегваме обаче фактите, които говорят, че всъщност сме се примирили както с дребните сигнали за физическо неразположение, така и с хроничните, често пъти сериозни емоционални, интелектуални, социални и духовни кризи в живота си... От древността до днес, по-осъзнатите представители на човешкия род винаги са били склонни да разглеждат истинското здраве като единство от подходящи физически данни, вътрешна енергийна и емоционална хармония и пълноценни външни отношения (с Природата и себеподобните си). Самият корен на думата „изцеление" показва стремежа към цялост, който се изразява и чрез по-модерните думи от международната лексика „холистичност" и „интегралност". От тях по значение не е много далеч и определението, възприето от Световната здравна организация, според което пълното здраве е „състояние на физическо, психическо, материално и социално благополучие, а не само отсъствие на определена болест или недъг".
Но въплъщаването на тези идеи трагично се е забавило – и резултатите са налице. „Здравите" хора ходят на работа и рядко мислят за болести, но като правило нивото на тяхната жизнена енергия е ниско (творческият им плам често угасва заедно с първата младост...); те се боят от простуди, инфекции, склероза и тумори; прекарват голяма част от деня си в разстроена емоционална обстановка; спят неспокойно и се събуждат с усещането за безмислие на съществуванието си. А онези, които вече са приели да влязат в ролята на болни, често използват оплакванията си като предлог, за да престанат да работят – включително и върху себе си...
Цялата история на излекуваните (вкл. в широк смисъл – реализираните) индивиди показва, че въпреки многообразните различия помежду им, едно е общото – те са отделяли за собствено усъвършенстване, за опознаване законите на живота и за взаимопомощ със сродни души много голяма част от времето и енергията си! Ясно е, че без това отдаване, в което участват духът, умът, сърцето, волевата енергия и тялото, човек не може да разчита на значителни и трайни резултати за себе си, а също и за околните, на които е решил да помогне.
А нима, ще попитате, всичко се свежда до тази готовност на индивидуално равнище? Е, не само до това, но без него и другите фактори ще работят повече срещу нас, отколкото в наша полза. И ето защо...
ТРИТЕ „СТЪЛБА" НА ПРАВИЛНОТО ОТНОШЕНИЕ
1. Природата помага на всички ни.
2. И всеки може сам да помогне на себе си.
3. На трето място можем да се осланяме на медицината и на своите ближни.
Става въпрос не да си кажем на теория, че „да, нещата сигурно стоят по този начин". Става въпрос за това, да се съобразяваме с тези принципи във всекидневието си. Да приемем, че Природата (използвам този термин, за да елиминирам възможни възражения от хора с един или друг фиксиран светоглед) е най-важният фактор, означава да се съобразяваме с тази основна реалност, проучвайки и спазвайки Нейните закони и ползвайки Нейните дарове. Това означава и да бъдем смирени - да не си въобразяваме, че можем да постигнем кой знае какво без Нейното съдействие; но не и да станем фаталисти (което би означавало, че Я приемаме не като създател и помощник, а като деспот...).
Ето така стигаме до втория фактор, който вече си зависи от нас самите. Той определя до каква степен ще използваме правилно природните си дадености, а също така служи като мост към третия фактор (най-общо казано – другите хора). С изключение на малките деца и на някои спешни и инвалидизиращи състояния, най-вече от отношението на самия човек (към себе си, към заобикалящите го и към Природата), зависи до какъв процент ще бъде осъществено принципно възможното във всеки конкретен случай! То може да е много различно в зависимост от съотношението на даденостите, затова нека не бързаме да съдим. Често лекото подобрение може да е по-трудно постижимо в дадена ситуация и да заслужава по-висока оценка за индивидуално „включване", отколкото големите резултати при подпомагащи предпоставки (здрава наследственост и благоприятна среда).
А колкото до помощта от страна на различните клонове на медицината, както и на способстващите по различни начини други социални фактори, резултатността им може рязко да бъде покачена именно чрез приемане на горните първооснови. Не може да се очаква, че ще бъде искрен и убедителен препоръчващия за неща, върху които няма задълбочени собствени наблюдения! И ако днес за съжаление много хора се занимават с лекуване и писане на медицински теми единствено по бизнес съображения, не бива „заради мръсната вода в коритото да се изхвърля и самото бебе", т.е. добре е да останем търсещи и отворени за останалите, които продължават да работят всеотдайно за здравето на хората, считайки това на първо място за свое призвание.
Всички, които с ум и сърце проучват здравето и болестите и се опитват да изградят практическо правилно отношение към тях, неизменно стигат до извода, че както лекомислените надежди и преувеличения, така и песимизмът са пречки по този път. Ето, въпреки че съм лекар, аз охотно признавам, че медицината като цяло е доста изостанала от други науки и сфери на живота; и същевременно знам със сигурност, че ако оптимално се прилага това, което вече се знае, ше има многократно по-добри и трайни резултати от досега постиганите! Това прилагане означава, че отдаваме дължимото на всички повече или по-малко доказали себе си лечебно-профилактични методи – диетични, билкови, хомеопатични, лекарствени, оперативни, физиолечебни и психотерапевтични. Същевременно, стремим се да видим, какво от тях и под каква форма най-добре съответства на нашето състояние, потребности и нагласа за промяна, т.е. упражняваме индивидуално съобразяване.
Най-добри са следователно резултатите от интегралния (цялостен) подход – физическо и душевно единство при диагностирането, лечебно и профилактично единство при препоръките и тяхното следване. За тази цел представителите на конвенционалната медицина не бива да се осланят единствено на университетското си образование, което за съжаление не взема предвид целостта на човека като психофизиологично и духовно същество, а акцентира само върху диагнозата му като „пациент". Представителите на истинската природна медицина именно чрез това съобразяване и споменатия цялостен подход се различават показателно от обикновените хаотични сведения, събирани от различните народни медицини.
От друга страна обаче, комплексната природна и психосоматична медицина от изток и запад също не бива да се счита за всесилна, а да се съобразява (особено при съмнение за тежки болести) със съвременните диагностични и терапевтични възможности. Който на практика проявява това балансирано (и затова реалистично) отношение, ще „попива" отвсякъде точно това, което му е необходимо, без да се обърква от невежеството и от нарочните манипулации на истината, с които за съжаление много често се сблъскваме...
И така, самообразовайте се в жизнено важните области на здравето и многостранното усъвършенстване. При необходимост търсете помощ от хора с повече знания и опит, прилагащи интегрален подход, или от няколко допълващи се тесни специалиста. За вашето конкретно състояние е най-добре да се състави и следва комплексна програма с всички най-важни и някои второстепенни мероприятия. Компетентността на консултантите и на авторите на информацията в книги и сайтове ще проличи от това, доколко правилно те са могли да определят перспективността на тези препоръки. Но дали не бързате и вие да ги съдите, преди да сте опитали точно, последователно и с постоянство да изпълнявате? Повечето от нашите проблеми е лесно да бъдат повърхностно замаскирани, но истинското изцеление изисква много повече време и труд... това са просто основни факти в живота!