ХОРМОНАЛНАТА УМОРА
УВОД
Еднокринологията е сравнително млада наука. В миналото съответните проблеми са били обяснявани чрез други органи, чрез паралели с биоенергийните центрове или с въздействието на външни причини. Сега е ясно, че освен ясно забележимите промени във външното и вътрешно състояние на организма при изявените хормонални патологии, ендокринни нарушения съучастват и в много други случаи. Специално внимание заслужава една гранична територия между здравето и болестта, при която дори и повечето лабораторни изследвания остават нормални и въпреки това са налице характирни клинични признаци – можем да наречем това състояние ларвиран хормонален дисбаланс. Иде реч за промени в клетъчните рецептори, чрез които се възприемат хормоналните послания, или за нарушаване на оптималния баланс между различните жлези с вътрешна секреция. Най-честият подозрителен (но обикновено неподозиран) признак в тези случаи е хроничната уморяемост.
СИМПТОМИ
Ако се касае за абсолютна или относителна недостатъчност в дейността на щитовидната жлеза, допълнителните алармиращи оплаквания често са напълняване, запек, забавена мисловна дейност, суха, нацепваща се кожа и обща зиморничавост. Ако функцията е повишена, касае се по-скоро за нервна възбуда с лесна уморяемост, особено на горещо и в затворени помещения (неефективна кислородна клетъчна обмяна!), сърцебиене и аритмии, стомашно-чревни разстройства и очни проблеми. При надбъбречната недостатъчност изтощението може да нараства прогресивно, придружавано от спадане на кръвното налягане и на телесната температура. Захарият диабет причинява различна по степен отпадналост, придружена от много други симптоми, като жажда, често уриниране, предразположение към инфекциозни, кожни, неврологични и сърдечно-съдови поражения, импотентност и т.н. Неблагоприятните промени във функционирането на половите жлези „удрят” и директно в енергийните системи, но при тях е особено важно и косвеното въздействие – чрез промени в общия ендокринен баланс и депресиращото влияние върху психиката. Особено чести и драматично подценявани са сривовете в централната хормонална ос на жлезите, разположени в мозъка. Хипоталамусът, хипофизата и епифизата (пинеалната жлеза) се увреждат обикновено след тежки физически или психични травми и тъй като именно те „дирижират” останалата хормонална процесия, признаците могат да бъдат във висша степен разнообразни и объркващи. Само част от тях са свързани с главата – болки, световъртеж, нарушения в паметта и сетивните възприятия. В други случаи на преден план излизат вторичните проблеми от страна на другите жлези, на вегетативната нервна система, имунитета и вътрешните органи. Самите тъкани и органи разполагат със собствени, тъканни хормони, които променят концентрациите си при инфекции, алергии, паразитози, отравяния или стресове. Също така много важно и недооценявано е влиянието на големите вътрешни органи (стомах, черва, черен дроб и бъбреци) върху ендокринния баланс, доколкото усвояването на важни съставки, синтезът и разграждането на повечето хормони са обвързани с тяхната пълноценна или пък „куцукаща” активност.
КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Най-напред – уточняване на диагнозата, което не винаги е лесно. Ярко изявените ендокринни заболявания обикновено се регистрират след съответните изследвания и могат да бъдат преценени според необходимостта от заместително или друго лечение. Ларвираният хормонален дисбаланс дава обилие от неподкрепени с лабораторни изледвания функционални оплаквания. Това не дава достатъчно основания за назначаване на хормонални или други силни лекарства, нито за опиративни интервенции. Но лекарят-природолечител може от самите признаци да се ориентира в естеството на нарушението и да препоръча подходяща комплексна лечебно-профилактична програма, така че нарушението да бъде регулирано още в своя зародиш. Конкретните указания могат да се различават значително в отделните случаи, но има и някои безвредни общорегулиращи ендокриниума указания:
Правилно хранене. Освен общите принципи за умереност и качество в храненето, важно е да се знае, че жлезите имат нужда от някои микроелементи, почти отсъстващи от трапезата на много от нас. Йодът например е особено важен за щитовидната жлеза (но във високи дози може да е и проблемен при някои форми на хиперфункция), цинкът и манганът – за дейността на половите жлези, хромът – за задстомашната жлеза и т.н. Определени актиоксиданти в състава на храните или като добавки могат да бъдат полезни, особено действащите на ниво мозъчно (вкл. хипофизно и т.н.) кръвообращение: олигомерни проантоцианидини (препарати „Винивитал”, „Ендотелон”, „Пикногенол” и др.), гинко билоба, глог, центела, розмарин, комплексни фитосъстави („Биостил-2”) и други.
Правилно дишане. Общото кислородна обмяна е от особено значение за нервната и хормонална регулация. Пребиваването сред природата и умерените дихателни упражнения, особено разменното или алтернативно дишане (бавно вдишване и издишване със смяна на ноздрите) са от голямо значение за стабилизирането на енергийното ниво, включително при преобладаващи хормонални причини.
Психорегулиращи методи. Както отбелязах, връзката между централната ендокринна ос и психиката е твърде директна. Промяната на въздействащото материално и социално обкръжение е важна, но дори когато тя е трудно осъществима по различни причини, промяната в начина, по който реагираме на околните събития, може да ни „измъкне от ямата”.
Физкултура и закалителни процедури. За предпочитане са разнообразните и не много натоварващи упражнения – балансирана европейска гимнастика, - стречинг и каланетика, източни системи (индуистка и даоистка йога, тибетски „ритуали”), туризъм, плуване и лек физически труд на открито. Водните процедури, особено контрастните, ходенето с боси крака и умерените слънчеви бани са важни компоненти на природосъобразния живот, от който на едно от първите место се възползват органите, осъществяващи хормоналния баланс на организма. Общият, зонов и класически точков масаж, шиатцу, су-джок и т.н. са методи, които също не са за подценяване. Общо правило (с малко изключения, за които ще говорим при по-подробно разглеждане на съответните болести) в случая е: при намалена хормонална активност обикновено са полезни умерено раздвижващи, огъвкавяващи, затоплящи и директно стимулиращи мероприятия, докато хиперфункциите изискват повече релаксиращи, охлаждащи и дистанционни (рефлекторни) приложения.