"Ако младите знаеха, ако старите можеха..." Мъдростта, доколкото изобщо ни навестява, обикновено е във възраст, когато можем сравнително малко да направим за здравето и други действително важни житейски скъпоценности. Младите обикновено нехаят за дългосрочните перспективи, а хората в средна възраст биват стегнати в преса от безбройни важни и привидно неотложни ангажименти. Освен това, големи са вредите по отношение на правилната мотивация от крайните схващания: или че човек почти нищо не може да направи по своя воля за здравето, дълголетието и високото качество на живота; или че по всяко време почти всичко може да направи. Но трезвите, генерирани първо от опита, а все повече и научно аргументирани изводи са различни. Най-напред, ние винаги можем да направим повече, отколкото правим в момента; но резултатите ще бъдат много различни, в зависимост от това дали ще започнем на 20 или на 80 години; а естествено, оптималният вариант е здравословните въздействия да стартират близките хора за нас още преди да сме се родили! Така че, като увод в тези важни, но подценявани сфери на познанието, нека да разгледаме накратко периодите от преди раждането, през около 20 години, до над 80-те.
Как се променя съотношението между нещата, които можем и не можем да променим, на всеки 20-ина години? Кои са критичните пунктове и съответно - адекватните мерки, които следва да се предприемат? До каква степен останалите ценности зависят от здравето, според същата тази хронология?
0 ГОДИНИ
При раждането си човек вече до голяма степен е предопределен по отношение на силните и слаби страни на физиката и личността си, но това само в 2-3% от случаите е фатално. Касае се за тежки наследствени болести, които водят до ранни смърт или тежка инвалидност. Във всички останали случаи гените дават по-скоро предразположения, или както се изразяват някои учени, ние имаме на разположение едно годно пиано, по-лъскаво или по-захабено, но и в двата случаи бихме могли да изсвирим прекрасна или неудачна мелодия. Ролята на родителите и околната среда естествено е допълнително важна, особено през вътреутробния период и ранното детство. Така че при раждането ние идваме с два вида отпечатъци - чисто наследствени и вродени, но не точно наследствени, а които са отражение на условията, предоставени ни от майката и цялата й околна среда преди нашето раждане. Значи, към споменатите няколко процента се прибавят още няколко за децата, които - на този етап на медицината - са обречени по отношение на шансовете си да встъпят в пълноценния живот. Но все още примерно 95% от нас си остава в рамките на един потенциал, който допуска едно много оптимистично ниво на здраве и разгръщане на способностите. Това, че само някои го реализират в достатъчна степен, е пропуск на родителите ни, а след периода на детството - все повече и на самите нас. Да, още от раждането си някои имат 5% шанс да доживеят сравнително здрави до 100 години, а при други той е близък до нулата; но нима не е много лесно тези 5% да бъдат анихилирани от различни зависещи и независещи от нас фактори?! Лесно е - и точно това се получава при повечето хора с относително добра генетична заложеност. Или, може би имаме предпоставки за силни мускули, но през живота си се обездвижваме? Или имаме добри данни за съдечно-съдово здраве, но упорито го рушим чрез лошо хранене, цигари и ядове? Или ни е спуснат като проект "мозък за милиони", но ние като просяци кретаме с минималните му функции, тъй като другите са подтиснати от нощни бдения, в името на празни развлечения и наркотични пристрастия? Ако обаче се съчетаят основни правилни методи за начина на живот на родителите с хармонична програма за действие по-нататък, оптимизмът няма да е празна фраза. Може да не се получи при нас върховното в здравето и разгръщането на талантите, ако заложбите ни са по-скромни, но често може да се окаже, че се справяме относително добре - и често пъти много по-добре от онези, които имат по-благоприятни заложби, но управлявани неадекватно!
0-20 ГОДИНИ
Това е приблизителната рамка на периода на основно развитие на тялото и прогресивното "пробуждане" на психичните възможности. (Специално относно физиката, при момчетата повечето процеси са активни и няколко години след 20-те, докато при момичетата затихват към 18-та година.) Решаващите моменти са свързани (след като за 95% от случаите това е възможно - било само в "значителна" или за други - даже в "превъзходна" степен) с това, какъв ще е резултатът от детските и юношески перипетии. Всъщност през ранното детство има по-висок риск от различни болести и дори смърт, тъй като това са годините на приспособяване към света; от друга страна, възстановителните способности обикновено са много високи, така че ако правилно съдействаме на природата, доста проблеми могат да отшумят (детето да ги "израсте"), без да оставят сериозни последствия. Както е известно, децата като правило бързо се разболяват и бързо оздравяват. И така, дали организмът само ще преболедува и ще излезе "с чест" от тези изпитания, или още от най-младата възраст ще бъдат заложени основите на многобройни по-късни телесни и психологични неуредици? Това наистина зависи главно от родителите - и донякъде от други фактори на средата, макар че към 12-14-та година повечето деца могат да имат начално осъзнаване и за тяхната роля в съответните съдбоносни решения. Критичните сфери, що се касае до физиката, най-често са свързани със здравето на дихателната и храносмилателната системи и опорно-двигателния апарат; след 5-та година зачестяват и алергиите, а в юношеската възраст могат да стартират и такива "болести на възрастните", като затлъстяване, диабет и високо кръвно налягане. Основните фактори за възможно най-резултатна превенция, са свързани с храненето, физическата култура, изграждането на хигиенни навици и разбира се, с психологичната атмосфера вкъщи. Същите фактори обуславят и повечето или по-малко препятствия при развитието на способностите; при тях естествено е от значение дали е налице и съответната общо познавателна и конкретно обучителна среда.
20-40 ГОДИНИ
Ако ние сме в тази възраст, упорито рекламирана ни като "най-хубавата", какво следва да имаме предвид? Това, че в много отношения, вече "вървим надолу"! Не случайно постиженията на световно ниво в някои области са около 20-те, а след това стават все по-малко вероятни! Продължава да прогресира, при благоприятни условия, предимно умствената и духовна част на съществото ни. А физиката, особено при съответстващи грижи, може да остане стабилна, но процесите на износване са факт, най-малкото за учените. Природата все още ни подкрепя във връзка с евентуалната ни възпроизводствена активност; и все пак, например усвояемостта на важни хранителни съставки спада значително след 30-та ни година; кръвоносните съдове, още по-рано, неусетно губят по малко от еластичността си; спада скоростта на запаметяването, макар че интелектът още се развива, поради по-богатите връзки между понятията. Оптимизмът на младостта често ни подвежда да си мислим, че можем безнаказано да правим почти всичко, което искаме, а и да има нежелателни резултати, тогава ще ги оправим все някак си. Истината обаче е, че през това време можем или да поставим основите на един здрав и плодотворен живот за по-нататък, или да стигнем до такива "пропасти", като трайно физическо неблагополучие и/или сериозна емоционална депресия. Необходимо е следователно да внимаваме в приоритетите и най-вече, да живеем не "по купонджийски", а уравновесено. "От всичко по малко" и даже "от много неща по умерено" може да е допустимо при здрав организъм, но "от всичко по много"... Не бива да забравяме, че все повече патологии, свързани с по-напредналата възраст, се "подмладяват" (антиципират) в днешно време; не е невъзможно в разгара на най-интензивните наслади или амбиции, животът да бъде поставен на карта даже от инфаркт или инсулт, или от ранно злокачествено заболяване. Но и по-баналните проблеми могат да влошат качеството на живота - ако например неправилната стойка резултира в дископатия. Освен това онези, за които не е безразлично колко ще живеят и как евентуално ще се чувстват на старини, вестта е следната. Здравословно прекараните млади години, включително чрез балансирано хранене, умерена, но постоянно поддържана физическа активност и хармонични отношения с природата и близките хора, до огромна степен предопределят и шансовете ни за активно дълголетие. Геронтолозите разработват и специални указания и хранителни добавки за този период, но най-важни си остават споменатите магистрални принципи от начина на живот.
40-60 ГОДИНИ
Е, казва си Природата, досега ти трябваше вече да имаш достатъчно деца, значи мога да оттегля някои от авансите си към теб! И тя го прави... Ако сме водили безогледен начин на живот, постепенното стареене на кръвоносната и имунната системи ще е било по-бързо и това е времето, когато при тези условия е най-вероятно да се проявят проблемите със сърцето, кръвното налягане или с основни видове тумори; това е често и времето, когато стартира диабетът. Принципно нормални процеси, като разреждането на костното вещество или отлепването на очното стъкловидно тяло, могат при вече съществуващи проблеми могат да доведат до ранна остеопороза или сериозно отлепване на ретината. При жените по-рано, при мъжете по-късно, но все в тоя период, се явяват климактерични проблеми. Усвояването на важни съставки, като минерали и витамин В12, продължава да спада, ала с лесно усвоимите калории е по-лесно да се прекали. Те, а особено под формата на някои мазнини и белтъци, са все по-малко необходими на организма, но хранителните навици обикновено се поддържат в разрез с реалните потребности. Ззатова най-често това е възрастта на напълняването, което пък предразполага към много други здравни проблеми. Умствените способности се задържат за по-дълго, ако сме имали правилен начин на живот, но са по-критично засегнати, ако е бил преобладаващо неправилен. Въпреки това, много хора си карат по инерция с високи нива на забавления и/или се борят за надвишаване на достигнатите социални позиции, като подценяват факта, че е крайно време да посветят повече време за "основен ремонт" на своята физика и психика. Чрез това все още може да се постигне не само подобряване на качеството на живота, но, ако вярваме на специалистите, и реалното му удължаване - макар и в по-малка степен, отколкото ако сме били взели мерки по-отрано. Профилактичните прегледи са особено важни именно в този период.
60-80 ГОДИНИ
Това е времето, когато запазеното здраве би позволило разгръщане на предимствата на напредналата възраст, включително духовно обогатяване на живота и предаване на ценен опит на по-младите. Тези направления обаче по правило са затруднени, поради съчетанието от продължително неадекватен начин на живот и активизиращи се по това време наследствени предразположения. Външните белези на остаряването (кожа, коса, мускули...) са само "върхът на айсберга". Хормоналната активност спада прогресивно, сърцето, кръвоносните съдове и белите дробове влошават функционалните си показатели, сетивата прогресивно отслабват, а усвояемостта на нутриентите е все по-недостатъчна. Ето защо, заедно с общите принципи за храненето и начина на живот, могат да са по-полезни, отколкото в предните периоди, определени хранителни добавки - но само ако са индивидуално оптимизирани; те обаче не винаги могат да заменят поддържащите медикаменти. Без тях, вече развилите се напреднали стадии например на сърдечно-съдова или хормонална недостатъчност наистина да съкратят много живота, затова е важно в поддържащото лечение да има редовност. Умствените способности могат да варират от завидно съхранени до катастрофално спадащи - това зависи главно от липсата или наличието на тежки мозъчно-съдови промени или болест на Алцхаймер. В крайна сметка, ако използваме най-доброто от различните общо здравословни и академични подходи, ние все още можем да поддържаме добро здравето си, ако сме го имали, или да го закърпим изрядно, ако е било до в умерена степен нарушено; но за съжаление тежките патологии рядко могат да бъдат възстановени без сериозни остатъчни дефекти в качеството на живота.
НАД 80 ГОДИНИ
До такава възраст не доживяват "случайни хора", а само онези, които имат изразено добра наследственост или преобладаващо здравословни навици, а най-добре - и двете (именно в тази последна категория са повечето столетници; ако е налице само единият положителен фактор, почти е сигурно, че ще приключим земния си път преди 95-годишната си възраст). Освен постепенното износване на различните органи и системи, за тази възраст има и някои добри новини - например ракът, ако възникне тогава, се развива много по-бавно. При добри общи показатели, вземани редовно комплексни здравословни мерки и стабилна социална подкрепа, хората все още могат да бъдат полезни не само за себе си, но и за другите. Необходимо е да се внимава с интензивните въздействия, които в по-ранни възрасти може и да са били допустими, но сега вече да не са; към тях принадлежат усилените натоварвания от всякакъв род, дългите хранителни разтоварвания и голяма част от "силните медикаменти", които, ако са наложителни, могат да се опитат в по-ниски дозировки. По-трудно е и възстановяването след операции. Каквито и да било медицински мерки едва ли могат на този етап да удължат с много оставащия живот, но могат да са от голямо значение (за самия човек, близките му и евентуално по-широкия социум) за подобряване на неговото качество. С развитието на медицината възникват все повече методи за поддържане или заместване на отпадащите функции, но това не прави автоматично и целия организъм по-здрав. Като цяло остава заключението, че основните мерки по отношение на активното дълголетие следва да се предприемат през предшестващите го периоди!